Ива Ковачева: училищно настроение в навечерието на 24 май

ПРЕД ПРАГА НА МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Камбанен звън – далечен сън.

Под дъжд и пек – столетен ек,

най – нежно тих застинал стих!

Пред твоя праг дете съм пак

и се пречиствам. Отец Паисий

стои отсреща и все посреща…

Една сълзичка през мене тича

и ме завръща към мойта къща

и тоя храм, във който,знам,

запазих ценност – детето в мене.

 Габра

СРЕЩА

На моите съученици от набор 1949 – с обич

Добър вечер,

наше детство побеляло!

Пак поскита.

Имаш белези и рани.

Но вълшебното ти камъче

е цяло,

затова си тук

и затова събра ни!

Нека бъдем тая вечер

непораснали,

нека глупаво за нещо преболи,

нека дъжд от спомени  вали,

нека бъдем в час по младост!

Клас, стани!

АБИТУРИЕНТИ

ПЕЕ ЗВЪНЧЕТО. ТУПКА СЪРЦЕТО.

СМЕЕ СЕ РОДНИЯТ ГРАД.

СВЕТИ НЕБЕТО.ТИЧА ДЕТЕТО –

СПОМЕНИ ГОНИ НАЗАД.

ВИЕ,ПРИНЦЕСИ И ПРИНЦОВЕ ДНЕШНИ,

МНОГО ПОРАСНАЛИ, МИЛИ,БЕЗГРЕШНИ,

СТЕ СМЕХА,РАДОСТТА

И НАЙ-КРАСИВИЯТ ВИК НА СВЕТА.

СЛЪНЧЕВА НЕЖНОСТ ДНЕС ВИ ПОВЕЖДА.

ВАШИ СА ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ!

НЕЖНА МАГИЯ,БЯЛА НАДЕЖДА,

ОБИЧ ЗА УТРЕ РЕДИ.

НЕКА ПО ПЪТЯ ВИ СЛЪНЦЕТО СВЕТИ!

НЕКА ПЪТУВАТЕ ЧИСТИ И СВЕТЛИ!

ЗВЕЗДЕН ДЪЖД  ДА ВАЛИ,

ДА ДОГОНИТЕ ВСИЧКИ МЕЧТИ!

 10,683 total views,  1 views today