Ива Ковачева – Наниз от шестици /трета част/

КНИЖЧИЦЕ ЛЮБИМА

Книжчице, пъстружчице любима,
Колко хубаво е, че те има!
Щом за нещо с някой се поскарам,
тайничко със тебе разговарям.

Там,между листата, ти си скрила,
книжчице любима, мъдра сила.
Взема ли те, ставам по-голям.
Всички чудеса от тебе знам.

Книжчице, пъстружке сладкодумна,
вечер ме приспиваш сладкодумно.
Всичко ми разказваш за света.
С теб се уча умно да раста.

БУКВАРЧЕ

Мило,умничко букварче,
мое чудно азбукарче,
книжке с пъстра красота,
вече мога да чета!

Тая сутрин ти разбра ли
как звънчето ме погали
пред училищния праг
с поздрав:“Браво,първолак“?

Мило,пъстричко букварче,
пак ще бъда с теб,макар че
смело тръгвам през света –
вече мога да чета!

МАТЕМАТИК

Аз съм умен ученик –
Най- добър математик!
Всички цифри вече знам
и задачите решавам сам.

Дядо Коледа щом чуе,
бързите ботуши ще обуе.
Сигурно ще ме дари
с най-математически игри.

НЯМА СТРАШНО

Със мама учим двама.
Учителка е мама.
И трудното домашно
със мама не е страшно.

Чета, разказвам, пея…
Спокойно е до нея.
От мама всеки ден
е с обич подарен.

Когато учим двама,
загрижена е мама.
Ще свикна бързо,знам,
у нас да уча сам.

ДЪЖДЕЦ

На прозореца ми тука
някой весело почука.
Я да видя: с бистър глас
кой потропва в сънен час?
О, по новите цветчета
мокри бисерчета светят!
Ти, дъждец, роси, роси –
нежна радост донеси
на тревичките зелени,
на дървета пременени,
на градините красиви,
на порасналите ниви.

ПРОЛЕТНО УТРО

На пъстрия клон
под моя балкон
надпяват се птички
и казват на всички,
че още по тъмно,
преди да се съмне,
дошла пролетта.
Събудила тя
тревички,цветенца…
Отваряй оченца,
сънливо дете,
че Слънчо плете
красиви пътеки
за всеки, за всеки…
Я,виж – Пролетта
усмихна света!

 3,275 total views,  2 views today