На днешната дата, 25 юли, християнската църква отбелязва Успение на света Анна – блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича – Успението ѝ.

Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството – Исус. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.

На иврит името Анна означава благодат, милост, благоразположение. 

В българския фолклор празникът се нарича Лятна света Анна. В района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско приемат, че с него се бележи краят на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

В чест на светицата и за предпазване на децата от болести се месят обредни хлябове без мая и се раздават за здраве. Иконите на света Анна се обкичват с цветя и пред тях се оставят дарове.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пази децата от „огън” – висока температура и треска.

В Източна България на Лятна св. Анна жени и момичета берат лековити билки по полето. С отвари от тях се прави ритуално къпане на децата за здраве и против различни болести. Останалите билки се изсушават и запазват за лекове през годината.

Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да ги пазят от „бродници”, „мамници” и „житомамници” – магьосници, които ограбват чуждото плодородие. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да умилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

Тези обичаи препращат към древните славянски традиции на почитане на богинята на плодородието Мокош, която е превъплъщение на Майката Земя.

Именници на този ден са Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и хора с производни имена.