Бурагара – римска пътна станция с. Лесново

Римска пътна станция от ІІІ век. Находките от нея са в Националния исторически музей в София.

През 1966 г. светилището е включено от Комитета по култура и изкуство в списъка на паметниците на културата в Софийски окръг под № 49 (№ 26, бр. 35 на Държавен вестник, 1966 г.).

При разкопки до селото, край стар римски път (III век) са открити останки от голямата римска пътна станция, наречена Бурагара (при траките Бугарака, Бурбурака).

Останки от крепостни стени и основи от масивни градежи са били открити в местността „Асарлъко“. Получените резултати от изследванията на тази местност са описани в публикацията на д-р Иван Велков „Черковището при с. Орманлия“.*

 [* Иван Велков, Черковището при с. Орманлия, ГНМ, 1920]

 Авторът съобщава, че на 1 км западно от селото в ливадите (понастоящем там е блок на АПК) се откроява плоско възвишение, различаващо се рязко от околната равнина. На по-старите жители на селото е известно, че старините в местността „Асарлъко“ са разкрити около 1909 г. от дядо Стамен Буковичарски от същото село, на когото, както той сам разказвал, се присънило, че на това място има 40 църкви. Дали това е така, или тези старини са били известни на населението от по-рано, не е толкова важно. Важното е, че в резултат на извършените разкопки и изследвания авторът на публикацията д-р Иван Велков е дал научно обяснение за тези старини. Според него, като се съди по близостта на старините до Стария път (Троянския път), големината на градището (крепостта), може да се предполага, че в тази крепост се е намирал гарнизонът на Манасио Бургара, който е пазил проходите за Ихтиман през периода около 400-та година. Авторът приема, че е съществувала връзка между крепостта в местността „Асарлъко“ и параклиса, намиращ се югозападно от гр. Елин Пелин (Новоселци). Пак, според него, се предполага, че от крепостта или около нея се е отбивал пътят за Златишкото поле (може би сега съществуващият път за Огняново и Голема Раковица), където при сливането на реките в местността „Стражата“ са били намерени развалини от крепостна кула и фрагменти от плочки с тракийски конник.

 Според описанието на автора, въпросните старини са разположени на един квадрат с размери 190 на 190 м, ограден със стени. Северната стена се издига малко повече на изток. Стените, ограждащи крепостта, са били открити повторно и при разкопаването на местността през 1959 г. при изграждането на напоителната система. Авторът на статията съобщава и за наличието на основи на постройки, които, според него, са били вероятно вратата на крепостта. При извършването на разкопките са били намерени един глинен кюнец (тръба) с четвъртита форма, дълъг 27 см, един жертвеник, желязна огрибка, малък железен предмет във вид на котва, дълъг около 19 см, мраморна статуя, дълга около 29 см, и други. В народния музей понастоящем се намира и едно мраморно торсо от статуя на Дионисий, описано под инв. № 5916. На запад от тези зидове била открита една осмоъгълна постройка с диаметър 6,80 м и стена, дълга 2,80 м, изградена от ред камъни и ред тухли, споени с хоросан, която според автора прилича на баптистерия*. Като най-интересна, според изследователя, може да се счита тази, разположена малко по на юг от горния осмоъгълник, която по време на изследването е била добре запазена и която, според заключението му, е била римска баня. Трите полукръгли помещения са били с различна големина, споени са били добре помежду си и са свързани с канали за изтичане на вода. Югоизточно от горната баня бил намерен отлично запазен басейн във вид на равнораменен кръст, в който се е влизало по стъпала. В източната част са били намерени останки от кула с квадратна форма с размери 2,30 на 2,30 м и с дебелина на стените около 1,60 м. Освен това били открити и други кули, разположени на североизток и северозапад, които по големина са били почти два пъти по-големи от първите.

В момента на терена непосредствено до пътната станция (или дори върху нея) е изграден заслон, а наблизо има чешма.

 5,155 total views,  4 views today